За да се определи нивото на радон в определено помещение, е необходимо да се измери обемната активност на радон
Всяка година на 7 ноември Европейската асоциация за радон (ERA) отбелязва Европейския ден на радона. Целта на международния ден е да се фокусира общественото внимание върху опасните ефекти от високите нива на радона за здравето на хората, начините за провеждане на измервания на обемната активност на радон (ОАР) и прилагане на мерки за редуциране на ОАР.
Единственият начин да се разбере обемната активност на радон в помещенията, които се обитават, е да се извърши измерване.
За да се определи нивото на радон в определено помещение, е необходимо да се измери обемната активност на радон. Обемната активност на радон във въздуха се измерва в Бекерел на кубичен метър (Bq/m3).
Референтното ниво, съгласно Наредбата за радиационна защита, за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 Bq/m3. Референтно ниво означава, че облъчването, над тази стойност изисква предприемане на действия за намаляване на обемната активност на радон.
От гледна точка на радиационната защита, радонът е доминиращ фактор при облъчването на човека от естествените радиоактивни източници, съществуващи в природата.
Радонът е естествен радиоактивен газ. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на радий – 222 в почвата и скалите. Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха и така прониква в жилищата. Радонът е невидим, без мирис и вкус и може да се измери само със специална апаратура. Могат да бъдат посочени следните пътища на постъпване на радона в сгради:
пукнатини в основите
конструктивни връзки
пукнатини в стените под основата
пукнатини в подовата настилка
пукнатини в стените
пролуки в комуникационните тръби
кухини в стените
строителни материали – тухли, бетон, камък
Радонът попада в човешкия организъм чрез дишанeто. По-голяма част от вдишания газ се издишва обратно, останалата се разтваря в телесните течности и се разпределя равномерно в организма. Разпадните продукти на радона, които не са газообразни, се отлагат по стените, пода или прашинките, плуващи във въздуха.
Биологичната опасност е свързана именно с тези разпадни продукти. Те се отлагат в белите дробове, като в отделни точки на белодробната тъкан се получават по-високи дози, които могат да доведат до развитие на рак.
Възможните мерки за намаляване нивата на радон могат да бъдат:
Проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3.
Подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3.
Предприемане на мерки на активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500 Bq/m3.
Мерките, които могат да бъдат предприети, както и изборът на най-подходящите и препоръчителните за всеки конкретен случай за редуциране на концентрацията на радон следва да бъдат съгласувани със строителни специалисти с пълна проектантска правоспособност.
