Сред най-активните по време на протестите на земеделските производители бяха лозари и винари от Пазарджик. Те настояват за изравняване на субсидиите с тези, които получават останалите стопани в Европейския съюз.
В момента лозарите у нас са на ръба на оцеляването, споделя Венцислав Кендеров. Той работи във винарна в Карабунар, която разполага с 400 декара лозя с изцяло винени сортове:
По време на кампанията, когато прибираме гроздето се вкарва доста грозде отвънка, при което цените рязко падат, а ние работим на много голяма себестойност. Трудно е. Трудно е за нас. Имам предвид, че сме на ръба на оцеляването буквално.
Румен Мичев, който отглежда около 100 дка с лозя край Семчиново е още по-краен:
Това е къртовски труд, целогодишен при което. Знаете ли, ние ще приключим, просто вече няма работна ръка. Така че тоя сектор е може би първия, който ще изчезне. Защото на нашия пазар, знаете цял свят предлага своите вина. Магазините са пълни, а нашата продукция …
От сектора са категорични, че за да продължат да произвеждат вино и грозде, без помощ от държавата не биха се справили.
Венцислав Кендеров:
По някакъв начин да ограничи вноса отвън, да помогне с препарати. Всяка година с европейските изисквания забраняват голяма част от препаратите, торовете, които станаха доста скъпи и не на последно място работната ръка, която става все по-малко.
За това в Деня на лозаря и св. Трифон Зарезан от от Националната лозаро-винарска камара призоваха държавата да договори с Брюксел по-големи субсидии за лозарите, за да направи сектора равнопоставен със страните от ЕС.