Православната църква отбелязва Възнесение Господне, познат като Спасовден.
Според евангелията след възкресението си Исус Христос останал на земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движил между тях като богочовек. Точно на 40-ия ден, в подножието на Елеонската планина до Йерусалим, се въздигнал в небесата, припомня дякон Цветан Атанасов:
„С това възнесение всъщност завършва примирението на войнстващото човечество със своя Бог. Прекратява това воюване!“.
В народния календар денят се свързва с култа към мъртвите. Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите им слизат на земята, а след 40 дни – на Спасовден, се връщат.
Празникът е свързан и с плодородието. Ако на този ден вали, годината ще е благодатна. Ако денят е сух, млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд. Поверието гласи, че те ще се задомят до другия Спасовден.
Друга част от празника е т.нар. „ходене на росен“ – лековита билка, която цъфти в навечерието на празника.
