387 българи са станали жертви на трафик за първите 9 месеца на 2019 г. 258 от тях са трафикирани с цел развратни действия, 56 с цел принудителен труд и 51 са спрямо бременни жени с цел продажба на новородено. Това обяви секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова по повод 18 октомври – Европейски ден за борба с трафика на хора.
На фона на данните се наблюдава спад на непълнолетните лица, станали жертва на трафик.
„За 2018 г. 443 са пострадалите лица от трафик на хора. Като 87% от тях са жени и те най-вече са жертва на сексуална експлоатация“, изнесе статистиката Камелия Димитрова.
Тя посочи, че жертвите се набират през обяви за работа, чрез интернет и през социалните мрежи.
„По притеснителен е фактът, че някои от обявите се разпространяват от уста на уста. Затова ние се опитваме да влезем в тези общности, както през медиите, така и на терен – чрез здравни медиатори и неправителствени организации, с които да разобличаваме тази дезинформация и да кажем на хората какви стъпки биха могли да предприемат, така че да не попадат в клопката на експлоатацията“, коментира Димитрова. Тя подчерта, че набирането на жертви през социалните мрежи често е с цел сексуална експлоатация, като предварително трафикантите проучват профила на жертвата и нейните мечти, с които след това се опитват да я примамят.
„Започват да ги таргетират чрез чатове и покани в социалните медии. Ние действаме в обратна посока, а именно чрез информираността. Използването на интернет е една от новите тенденции, както и зарибяването на хората по време на активните летни месеци за работа в някои от сезонните сектори като строителство и селско стопанство.
Попитана към кои точки се трафикират хората, Димитрова каза, че те зависят от формата на експлоатация.
„Когато говорим за сексуална експлоатация това са страните, в които проституцията е легализирана – Холандия, Германия, Белгия, когато говорим за трудова експлоатация, това са държавите със силно развито селско стопанство и строителство – Швеция, Испания, Италия, Франция и Германия“, посочи тя.
На въпрос на БГНЕС дали има трафик към България, Димитрова каза, че нямаме регистрирани чужденци, жертви на трафик.
„Виждаме че граждани от трети страни запълват и дупки в нашия пазар на труда. Затова някои от видеата, които продуцирахме в рамките на настоящата ни кампания са на английски и руски, така че да сме бдителни към потенциално явление на наша територия“, коментира още тя и добави, че най-важното е човек да осъзнае, че е станал жертва на трафик и да потърси закрила от полицията или от консулството на България в държавата, в която се намира, независимо, че в някои от случаите трафикантите взимат личните документи на жертвите.
Зам.-министърът на правосъдието и зам.-председателят на Националната комисия за борба с трафика на хора проф. Николай Проданов каза, че целта на деня и информационната кампания, която стартират е да заостри вниманието към този проблем. Той посочи, че от 2016 г. до 2018 г. жертвите на трафик са около 500 на година.
„Над 80% от жертвите са млади жени и момичета като в последните години се наблюдава ръст на жертвите на трудова експлоатация и на непълнолетните и малолетни лица с цел сексуална експлоатация“, заяви Проданов.
Той отбеляза още, че според доклад на Европейската комисия за периода 2015-2016 година над 20 000 граждани на Европейския съюз са регистрирани като жертви на трафик. Повече от половината – 56%, е бил трафик с цел сексуална експлоатация. Около 1/4 от трафика е бил с цел трудова експлоатация, а около 18% – принудителна просия, трафик на хора с цел изваждане на органи и други форми на трафик. 68% от регистрираните жертви са жени и момичета. 44% от регистрираните жертви са граждани на Европейския съюз. Водещите 5 държави според гражданство на жертвите на трафика на хора са Румъния, Унгария, Нидерландия, Полша и България, съобщи Николай Проданов.
Зам.-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов подчерта, че трафикът на мигранти също попада в сферата на този вид престъпления, тъй като МВР в продължение на 2,5 г. участва в различни мобилни групи и доста успешно се справя с трафика на такъв вид граждани в трети страни.
„Противодействието на трафика на хората е един от основните приоритети на правителството. Страната ни е сред първите държави, които се включиха в прилагането на противодействие на този вид престъпност“, заяви той и подчерта, че само с общите усилия на всички европейски страни, както и добрите ни съседски отношения и професионални взаимоотношения с Гърция и Турция, ние успешно се справяме с този проблем.
Зам.-директорът на ГДБОП старши комисар Любомир Янев разкри, че по линия на трафика на хора си партнират с полицейски структури в различни държави.
„От началото на годината са проведени общо 12 полицейски операции, в които са задържани 40 участници, свързани с организирана престъпна дейност. 8 от тези операции са съвместо със структури от други европейски държави – Англия, Германия и Холандия. До настоящия момент са установени 593 жертви на трафик на хора като е оказана специализирана полицейска помощ и закрила на 31 лица“, отчете той.
Източник: БГНЕС