Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.
Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича „страстна седмица“, означаваща страдание. Нарича се още и „велика седмица“. Това са последните дни от земния живот на Иисус.
Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“.
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Въскресия, Велко, Велка, Велина.
