8.8 C
Пазарджик
събота, 20 април, 2024

Четвъртокласниците у нас се представят много над средното ниво по четене

lory.bg - магазин за дамски обувкиlory.bg

Българските четвъртокласници се представят много над средното ниво в уменията си за четене, показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021. То отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в участващите страни. Национален координатор на изследването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката, съобщи пресцентърът на ведомството.

Изследването се провежда на всеки пет години от 2001 година.

През 2021 г. в PIRLS се включват 57 страни, като България участва за пети пореден път. Проучването в страната ни обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях. PIRLS измерва техните способности да разбират съдържанието на различни текстове, като използват набор от познавателни процеси. Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците в и извън училище: четене с разбиране (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научнопопулярни текстове).

Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е доста над средния за страните. Най-добре се представят учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България показва, че въпреки различното числово изражение (в брой точки), няма статистически значима разлика в постиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и др.

PIRLS използва международни сравнителни равнища на способностите, като разделя способностите на учениците спрямо четири точки от скалата на постиженията, наречени международни сравнителни равнища на способностите: напреднало равнище (625 точки); високо равнище (550 точки); средно равнище (475 точки); ниско равнище (400 точки). Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици би трябвало да са достигнали.

Според данните през 2021 г. българските четвъртокласници се справят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране), отколкото на тези с информативна цел (за извличане и използване на информация). Почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способностите по четене, а 16% имат способности над напредналото равнище. За сравнение средно за страните напредналото равнище на способностите се достига от едва 7% от учениците.

Към изследването са разработени няколко въпросника, които се стремят да изучат контекста, в който учениците развиват уменията си за четене – семеен, социален, училищен и този в класната стая: въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за директора. Данните сочат, че 80% от българските ученици учат в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността, и имат постижения от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4 на сто от българските четвъртокласници. Те имат постижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.

Образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници.

Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. Тази скала е формирана от отговорите на родителите.

Учениците са с „много възможности“, ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи от тях като специалист или професионалист. Учениците са с „малко възможности“, ако средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти.

Източник: БНТ

Силвия Катранкова
Силвия Катранкова
Силвия Катранкова се присъединява към екипа на Телемедиа през 2015 година. Занимава се с журналистика още от ученическите си години.

Свързани статии

Последвай ни

27,000Феноветекато
4последователиследвам
1,840абонатиабонирам
spot_img

Последни статии