Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена, които са канонизирани за светци.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол.
Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа.
Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.
Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Честито на всички с имена Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка и производните им.
В община Пазарджик с тези имена са кръстени 2855 жители.
