Над 34% от гласувалите на 26 май са дали преференциален вот

Над 34% от гласоподавателите гласуваха на изминалите европейски избори с преференциален вот.

Това каза Диана Евтимова от Института за развитие на публичната среда, която заедно с "Алфа Рисърч" представиха анализ на преференциите, машинното гласуване и информираността на избирателите за евровота.

„Най-често възможността за преференциално гласуване е използвана от избирателите на ВМРО-БНД, „Демократична България“ и Коалиция „Възход“.

Най-малко тази възможност е използвана от избирателите на ДПС, Българско национално обединение и ПП ДОСТ", посочи Евтимова и добави, че най-много преференции са използвани в избирателни райони Враца и Монтана – по 40%, следвани от избирателен район София 23 ИР – 37%. Най-малък е делът на гражданите, използвали преференция в Кърджали, Търговище и Разград.

От "Алфа Рисърч" разкриха, че 64% от участвалите в допитването им са посочили, че знаят за възможността да гласуват машинно, а 61% са запознати с възможността да гласуват преференциално.

„Това са хората между 30 и 50 години. Те са от София и големите градове и са високо образовани", каза Геновева Петрова и добави, че тази година се наблюдава по-висок дял на хората, упражнили преференциално гласуване.

Тя посочи, че мотивите на хората за машинно гласуване е, че вотът се подава по-бързо и лесно, този начин предпазва от фалшификации и гарантира тайната на вота, и рискът за допускане на грешки и по-малък.

„Бариерите пред онези, избрали да гласуват с хартиена бюлетина, са непознаването на този начин за гласуване, притеснение от грешка и манипулации и съмнението, че гласът ще бъде преброен“, обясни Петрова.

По отношение на възможността да се гласува с машини, Ива Лазарова от института посочи, че са установили редица нарушения, засягащ достъпа и тайната на вота. „В една от секциите машината беше скрита зад кашон с кроасани, на друго място човек, който не беше се обозначил откъде е, седеше на стола пред машината и не позволяваше да се гласува на нея. Не случайно в тази секция никой не беше гласувал машинно“, подчерта Лазарова.

Уви, обаче, това са само част от проблемите, които са съпътствали провеждането на изборите на 26 май. „Част от административните проблеми, които ние засякохме бяха късно изготвените и публикувани методически указания относно машинното гласуване, защото обществената поръчка се забави. Те бяха публикувани едва на 20 май, което затрудни представителите на РИК да се обучат, за да обучат представителите на секционните избирателни комисии. Обученията бяха проведени преди да са налични тези указания“, обяви Ива Лазарова.

Оказва се, че в 1139 от общо 3000 секции с възможност за машинно гласуване, преференциалният вот на избирателите не е пренесен коректно в окончателните протоколи.

„Има неправилно пренасяне на преференции от машинно гласуване в окончателния протокол или частични пропуски при пренасянето от машинното гласуване в окончателния протокол и технически грешки“, каза още тя и посочи, че 25.75% са гласували машинно, а над 74% с хартиена бюлетина като в 309 секции машинното гласуване е повече отколкото с хартиени, а в 160 секции няма подаден нито един вот чрез машина.

Лазарова съобщи още, че с решение на ЦИК са направени над 6000 корекции в протоколите като грешки има в 4773, а документите с несъответствие са 1929.