Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница.
Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици.
В обреда липсват елементи на тайнственост.
Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие.
Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят.
На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват.
След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали.
Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете.
Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита.
Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.
Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците.
Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.
Лазарките пеят песни за всеки член от семейството.
Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи.
Домакинът ги дарява с пари.
Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
На този ден православната църква почита Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата.
Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.
