През първата неделя след Великден християните почитат паметта на един от дванадесетте Христови ученици – свети апостол Тома.
След своето възкресение Исус Христос се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Като го срещнали апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва. И казал: „Ако не видя на ръцете му, раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам“. Оттам идва и прозвището Неверни, с което е известен свети апостол Тома.
След осем дни апостолите отново се били събрали, а заедно с тях бил и Тома. Тогава Иисус Христос им се явил отново и се обърнал към апостол Тома с думите: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла. Седемте дни след Великден се наричат още Празна неделя, защото е „празна“ откъм работа – в тези дни не се работи. Според стара традиция на Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки. Имен ден празнуват: Тома, Томислав, Томислава.
