36.9 C
Пазарджик
неделя, 14 юли, 2024

Почина великата Стоянка Мутафова! Поклон!

На прага на столетието почина голямата българска актриса Стоянка Мутафова.

Легендата на българския театър Стоянка Мутафова се възстановяваше след тежка операция. 97-годишната актриса беше хоспитализирана във Военномедицинска академия.

Един от най-ерудираните и интелигентни хора, с които съм се срещал, заяви Владимир Пенев пред Нова телевизия, след като научи тъжната вест за кончината на голяма актриса.

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и др.

На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбеляза своите 70 години на сцена и 97-ми рожден ден в зала 1 на НДК.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

С изключителна енергия, винаги с усмивка на лице и страхотно чувство за хумор, Стоянка Мутафова продължаваше да е на сцената десетилетия. „Кралицата на българската комедия“, както я описва Ройтерс, има в актива си изключително богата палитра от роли. Първата й е още от 1945 г., когато играе прислужница в пиеса на Молиер. Магнетична и безкрайно талантлива тя приковава вниманието на публиката “на мига” щом стъпи на сцената и напълно заслужено печели любовта й, както в театъра така и на екрана. Стоянка Мутафова участва в много от емблематичните български филми като: “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и други. Уважавана и обичана, тя успява да вдъхнови поколения български артисти да тръгнат по пътя на театъра и киното. През 2012 г., когато празнува 90-годишния си юбилей, тя сподели: „За мен този театър (Сатиричния) е кажи речи всичко“.

Още като дете Стоянка знае, че иска да играе на сцена. „Винаги съм била сигурна в това, това беше мечтата ми“, спомня си енергичната възрастна дама. След като завършва класическа филология тя кандидатства в Държавното театрално училище в София против волята на родителите си. Като млада актриса продължава обучението си в Прага и в продължение на три години играе в театър там. През 1949 г. носталгията я връща в София, където веднага е приета в Народния театър. Но голямата й любов винаги са били комедията преди всичко сатирата, макар че „те са най-трудните сред всички театрални жанрове“, както подчертава Мутафова. Затова през 1956 г. тя въодушевено се мести в новосъздадения Сатиричен театър в София, където и до днес – 60 години по-късно, продължава да пълни залата. „Тогава нашият театър беше много силен, а ние бяхме много смели. По време на комунизма цареше много строга цензура, контролираше се всяка дума и всички се страхуваха. Само ние не, защото можехме да изричаме на глас истината под формата на сатира“, казваше актрисата.

В края на 2017 г. единствената й дъщеря Мария Грубешлиева – Муки, издаде своята втора книга за Стоянка Мутафова със заглавие „Добър вечер, Столетие мое“. Едно от посланията в книгата е: “Никога да не се предаваш, да бъдеш себе си, да се бориш и да достигнеш своето столетие. И когато това стане да можеш с усмивка да му кажеш „Добър вечер“ и да си щастлив от дългия път, който си извървял“, споделя авторката на книгата.

Сред наградите и отличията й са:

Орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен – 1962 г.; Почетно звание „Заслужил артист“ – 1963 г.; „Народен орден на труда“, златен – 1972 г.; Почетно звание „Народен артист“ – 1977 г.; Орден „„Народна република България““ – II степен (1982); „Награда на САБ за цялостно творчество“ (1999); Почетен гражданин на София – 2000 г.; Номинация за Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ – 2001 г.; Орден „Стара планина“ – 2002 г.; Почетен гражданин на гр. Бургас – 2002 г.; Награда „Аскеер“ – 2002 г.; Знак „Златен век“ – 2012 г.; Почетен гражданин на гр. Средец – 2012 г.; „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев – 2013 г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“; „Златен Перперикон“ – 2013 г.; „Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „Столичани в повече 2013 г.; Награда – България си ти – 2015 г.; Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.; Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“; Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“; Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.; Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика от Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас; Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София; Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив; Почетен знак на Община Асеновград.

Поклон пред светлата й памет!

Източник: БГНЕС

Ангел Узунов
Ангел Узунов
Ангел Узунов става част от екипа на Телемедиа през 2012 година. Занимава се с журналистика повече от 15 години.

Свързани статии

Последвай ни

27,000Феноветекато
4последователиследвам
1,840абонатиабонирам
spot_img

Последни статии