Днес православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария – че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.
Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
Днешният ден в християнската традиция се почита като празник на майката.
За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.
На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.
Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Голяма част от обичаите и поверията за Благовещение са свързани с образа на кукувицата. На този празник човек трябва да излиза нахранен и с пари в джоба, за да може, когато чуе песента на птицата, да бъде сит и богат през цялата година. Друг обичай гласи, че когато чуеш кукувицата, трябва да пипнеш монета, за да ти е пълно портмонето.
Въпреки, че денят е в пределите на Великия Пост, поради това че е голям празник, по изключение може да се яде риба. По традиция се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и някакво зелено ястие – коприва, спанак, лапад или нещо друго. Пече се пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Имен ден имат Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и производни от тях.
