През 2019 г. линията на бедност общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на лице от домакинство.
При този размер на линията под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната, сочат данни на Националния статистически институт.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.
Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца – с 4.6 процентни пункта. Относителният дял на бедните е найнисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете.
Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2019 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик – съответно 268 и 292 лв., а най-високата – в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 30.1%, Кюстендил – 28.8%, Враца – 27.7%, и Ямбол – 27.4%.
Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен – 14.3%, Благоевград – 16.5%, София – 16.8%, и Ловеч – 18.5%. Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области.
С най-голямо нарастване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко увеличение спрямо предходната година се наблюдава в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%). Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра – 28.8%.
В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност – 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.
В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.
В осем области – Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
