С конкретни данни за приноса на европейската солидарност в развитието на българските градове и села, започна ХІ-та Национална среща на експертите по програми и проекти от общините. В работата на форума вземат участие г-жа Йо Говаертс (Jo Govaerts) – представител на отдел Е.3 „България, Хърватия и Словения“ на Главна дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството г-жа Деница Николова, директорът на дирекция „Централно координационно звено” г-н Иван Иванов, ръководители на управляващите органи на оперативните програми и експерти от министерствата.
Близо 7 000 сключени договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 18 милиарда лева са изпълнени или са в процес на изпълнение от стартирането на оперативните програми у нас през 2007 г., отчита НСОРБ. Данните не обхващат трансграничните и директно финансираните от Европейката комисия инициативи. Няма българска община, която да не е реализирала или в момента да не изпълнява проект, съфинансиран от европейските фондове.
Количествените показатели сочат, че за 12 години със средства от европейски и национални програми и с пари от бюджетите на общините са обновени над 1 500 училища, детски градини, болници, културни, социални, административни и многофамилни жилищни сгради, над 50 паметника на културата са превърнати в туристически атракции. Повече от 17 млн. кв.м. паркове, зелени площи, детски площадки, пешеходни и велоалеи, тротоари и други елементи от обкръжаващата среда са изградени с европейски средства у нас и това са най-видимите за гражданите ефекти от европейската солидарност.
Инвестициите в укрепване на свлачища и в изграждане на съоръжения за предотвратяване на наводнения са сред най-значимите през двата програмни периода, които завършват. Над 50 нови пречиствателни станции и повече от 5 хиляди км. водопроводна и канализационна мрежа са изградени в общините. 19-те нови регионални системи за управление на отпадъците обслужват над 4 млн. души.
Данните показват, че близо половината от ресурса е вложен в изграждането на инфраструктура за водоснабдяване и канализация и за съвременно управление на отпадъците – около 44%. Голям е и делът на инвестициите в градския транспорт- над 18%, като най-сериозния дял има изграждането на софийското метро. В подобряване на средата в българските градове и села, в обновяване на улици и пътища са вложени около 9% от евросредствата за последните години. Инвестициите в социална инфраструктура и услуги са 8%. Над 850 социални услуги са разкрити в общините и един от важните проблеми, пред които се изправят българските общини е гарантирането на тяхната устойчивост – осигуряването на средства за поддържането им.
С дял от 5% от европейските инвестиции е сферата на образованието, около 3% проектни пари са вложени за развитие на култура, туризъм и енергийна ефективност.
„Инвестирайки в тази широка палитра от дейности, загубихме концентрацията на средствата, намалихме ефекта им и в крайна сметка, както показват данните на европейската, а и на националната статистика – не постигаме сближаване” – подчерта в своето изказване, при откриването на ХІ-та Национална среща на експертите по програми и проекти от общините, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
Анализът на Сдружението показва тревожни данни за задълбочаване на регионалните диспропорции. Столицата и няколко големи града се развиват, всички останали, особено Северозападна България, остават в групата на „бедните”. Североизточна България, областите на Странджа и Родопите, вече са конкуренция на Северозапада в негативната класация.
В териториалния аспект на европейските инвестиции също се наблюдава дисбаланс: има общини с проекти, броящи се на пръстите на едната ръка и такива, които са реализирали по повече от 50 проекта; общини привлекли по няколко хиляди лева за инвестиции в спортни площадки и други – с проекти за стотици милиони левове; градове и квартали, където са инвестирани много средства и населени места с нула лева от европейската солидарност.
Причините са в грешно заложените условия на иначе елементарната задача за постигане на териториално, социално и икономическо сближаване, се казва в анализа на НСОРБ. „Изкривената ни дефиниция за селски и градски райони, конкуренцията между бенефициентите-общини и липсата на реален интегриран териториален подход към инвестициите, подход обхващащ всички сектори на местното развитие, обезпечен с адекватно публично и частно финансиране, а не разчитащ единствено на еврофондовете и то само на част от тях” – обобщи причините Силвия Георгиева.
Експертите по управление на европроекти отчитат негативното влияние на излишното утежняване на цялостната координация по изпълнението на проекти, прилагането на негласното правило „всички контролират, никой не помага“. Към тези негативни фактори се добавят проблемите с административния капацитет, текучеството на кадри, обжалванията на обществените поръчки, които се превърнаха в професионално занимание за редица фирми. Не на последно място са и финансовите корекции, които за редица общини са значителни и изправят местната власт пред сериозни изпитания.
