Всяка година на датата 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ , най-вече от болести и уроки.
Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или пък се поставят под камък.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден.
Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.
