Д-р Спасимир Шопов с публикация в Indian Journal of Case Reports

С публикация озаглавена: „Гигантски лейомиом на гърда“ в Indian Journal of Case Reports, патологът към МБАЛ „Уни Хоспитал“ д-р Спасимир Шопов представя поредната си статия.

При диагноза лейомиом, пациентите, а често и лекарите, правят асоциация с лейомиом на матката. Обратно, при споменаване за тумор в млечна жлеза, обикновено се приема, че се касае за карцином на гърдата. Поставянето на диагноза лейомиом на гърдата, не само озадачава със своята локализация, но представлява и диагностична дилема, обяснява д-р Шопов.

Лейомиомът на млечната жлеза, възниква от зърното и/или ареолата от наличните гладко мускулни клетки или чрез метаплазия на миоепителните и/или миофибробластни клетки. Въпреки попадането в групата на доброкачествените тумори, лейомиомът на гърдата може да създаде диагностично затруднение, изискващо изключване на лейомиосарком, фиброматоза, филоиден тумор, аденолейомиом, фиброаденом и други. В изследването си д-р Шопов разглежда случай на гигантски лейомиом в дясна гърда при 52-годишна жена, съобщаваща за бучка в гърда от 1 година, която обаче през последните 6 месеца нараснала.

При клиничният преглед се установява плътна маса в гърдата, без да се намират увеличени аксиларни лимфни възли. Ексцизионната биопсия разкрива добре дефиниран клетъчен тумор с преплитане на вретеновидни клетки с фибриларна и еозинофилна цитоплазма. Хистологичното, както и допълнителните хистохимични и имунохистохимични изследвания подпомагат извършването на диференциална диагноза между лейомиом и другите доброкачествени и злокачествени обемни процеси на гърдата, което подпомага поставянето на окончателна диагноза.

Основните изводи в статията на д-р Шопов са не само изключителната рядкост на интрапаренхимният лейомиом на гърда с публикуваните едва 34 случая, но и запознаването на клиницистите с възможното им сблъскване с такава диагноза и разграничаването ѝ от други обемни плътни лезии с подобна локализация. Хистологичната оценка е важна за изключване предимно на лейомиосарком. Стандартно се препоръчва лечение чрез квадрантектомия със свободни граници, при която липсва риск от локален рецидив.

Тази 23-та публикация на д-р Шопов допълва обзора от статии разглеждащи колизионни тумори, рядка туморна патология на женската полова система, редки локализации и усложнения предизвикани от Enterobius Vermicularis и други.