Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Пазарджик днес обръща внимание на това как ни влияе благодарността:
За да определят колко силно влияе чувството на благодарност, Робърт Емънс и колегата му Майкъл Маккълоу (Michael McCullough) провели интересен експеримент.
Те разделили неколкостотин доброволци на три групи. Участниците в първата трябвало всекидневно да вписват в дневник всички свои преживявания; тези от втората – само неприятните, тези от третата – имена на хора и събития, които били провокирали у тях чувство на благодарност през деня.
След десет седмици се оказало, че хората от третата група са значително по-позитивно настроени от останалите. Участниците в нея вършели всекидневните си задължения с по-голямо удоволствие и гледали с оптимизъм в бъдещето.
И това не е всичко: те по-малко се тревожели за здравето си и по-добре се грижели за себе си (конкретно – спортували по-често).
Робърт Емънс направил извода, че промяната към по-добро става неусетно, когато сме настроени на честотата на благодарността. Колкото по-често се опитваме да търсим причини да благодарим, толкова по-лесно ще ги намираме. А колкото по-често благодарим на другите, толкова по-високо ще ни оценяват те и толкова по-топло ще се отнасят с нас – нов повод за признателност от наша страна.
Благодарността сякаш ни завърта в безкрайния кръговрат на вселенското добро.
