„Уважаеми журналисти,
Уважаеми колеги,
Уважаеми граждани на Пазарджик,
Назначаването и освобождаването на творчески и административни кадри в държавен културен институт е правомощие на директора, основано на Закона за закрила и развитие на културата и на представената конкурсна концепция, с която съм избран за ръководител за следващите четири години. Концепцията включва конкретна репертоарна линия, подбор на режисьори и стратегически художествени решения.
Режисьорът Гаро Ашикян е назначен на щат в театъра през май 2024 г.
Прекратяването на правоотношението е професионално решение, продиктувано от репертоарната програма и бъдещата посока на развитие на театъра. То не е личностно, не е емоционално и не следва да се тълкува като конфликт.
При освобождаването му беше предоставена възможност да продължи да работи в Театъра, както преди, на хонорар.
В публичното пространство се разпространяват невярни внушения, включително от г-жа Елисавета Георгиева и г-н Герган Ценов. Ако темата за творческия принос на г-н Ашикян е действително поставяна като обществено значима, логичен е въпросът:
Защо, ако считат присъствието на г-н Ашикян в трупата за обществено значимо, не подеха кампания за неговото назначаване в периода преди 2024 година?
Защо този въпрос се поставя едва сега, след управленска промяна и то през социалните мрежи, а не по институционален ред?
Поставям и още един ясен акцент:
Освобождаването на енергетика на театъра е извършено по взаимно съгласие между двете страни и няма абсолютно никаква връзка с темата за режисьора Гаро Ашикян.
По отношение на уважавания от всички нас драматург Константин Илиев:
Освобождаването му през лятото, след моето встъпване в длъжност, беше наложено от:
– факта, че е в пенсионна възраст (88 г.), което представлява здравноосигурителен и организационен риск;
– и от обстоятелството, че е заемал длъжността на 4-часов трудов договор, което не позволяваше изпълнение на задачите, необходими за възстановяване на активния репертоар на Театъра.
Обясних му ситуацията в разговор, изразявайки цялото си уважение към него като творец и личност, и той го прие с достойнство.
Странен е и фактът, че едва сега се повдига въпросът за освобождаването на Константин Илиев.
Това са административни решения, а администрацията не се управлява през Facebook.
Днес се коментират обществени поръчки и ремонти.
Нека бъдем обективни:
– Театърът не е бил почистван от графити и вандалски надписи години наред; огромните стъкла също – да не говорим за мраморните плочки на колоните, които липсваха.
– Покривът беше в състояние, което при всеки дъжд поставяше под риск фоайето, сцената и техниката.
– Парната инсталация беше в авариен режим и пред непосредствена опасност.
– Фоайето и осветлението бяха в ужасно състояние.
– Защо тогава не се обърнахте към предишното ръководство на Театъра с въпроса за поддръжка на материалната база и грижа за културния институт в центъра на града?
Когато не е имало ремонт и не е имало процедури, не е имало обществен натиск.
Сега, когато се работи прозрачно и по закон, внезапно това е проблем?
Уважаеми пазарджиклии,
ДКТ „Константин Величков“ е храм на Мелпомена.
Тук се създава култура, а не „фейсбук правосъдие“.
Г-н Ашикян имаше възможност да участва в конкурса за директор.
Той не спечели конкурса – незнайно по какви причини; не е и моя работа. Това е факт, не е конфликт.
Когато поех ръководството, театърът беше в окаяно състояние (като материална база), без репертоар и без активен художествен процес.
С помощта на техническите служби успяхме да почистим, да внесем ред и хигиена.
Моята задача е да го възстановя, да го стабилизирам и да го развия, независимо от временни медийни и социални атаки.
И накрая, към г-жа д-р Елисавета Георгиева:
Като общински съветник тя би следвало да използва официалния институционален ред за задаване на въпроси, а не личния си профил във Facebook за публични внушения.
Тук съм, за да работя за родния си град.
Тук съм, за да създавам театър в Пазарджик.
И ще направя всичко, което е по силите ми, за да го постигна.“
