В знак на преклонение пред героизма и саможертвата на борците за свобода и по повод 142 години от Освобождението на България учениците от Спортното училище изнесоха вълнуващ спектакъл.
В препълнената зала ученици и учители се пренесоха с вълнение в онези времена на робство, на страдание, когато в залата прозвучаха Вазовите стихове:
„.. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.“
Три синджира роби плакаха за първа рожба, за дом и родина, а въстаници пяха бунтовни песни – песни, родени от сърцата и пленяващи сърцата.
Времена на страдания, но и на саможертва и героизъм. Времена, в които Отечеството е защитавано с всяка капка кръв.
Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура е подложена на унищожение.
За това възкресение е пролята свята кръв и паднаха жертва хиляди синове на майка България.
„В ден като днешния сме горди, че сме потомци на славен и борбен народ.
Длъжни сме да знаем своята история и да не забравяме тези дни, носещи дух на патриотизъм!“
С тези слова учениците доказаха, че знаят своето минало, че го почитат и са достойни продължители на българския род.
Словата на учениците сякаш бяха камбани, които и днес призовават да помним и тачим предците си: „Вечна слава и дълбок поклон към всички безсмъртни герои, осеяли с кости родната земя, за да бъдем свободни и щастливи ние!“
