8.9 C
Пазарджик
петък, 1 март, 2024

Войната за кметския пост в Пазарджик

Има нещо символично в това, че тази толкова важна битка за Пазарджик ще се проведе дни преди 10 ноември. Още един урок за всезнайковците в политиката, че нищо не започва с тях. Колкото и да се опитват да ни внушават и убеждават, че миналото е „бяло петно за народа‘‘ и да не се вторачваме назад във времето, а да гледаме напред, то, миналото, ще си остане най-големият страх за всичките мераклии и политически маймуни.

Има ли по-значима кауза, в годините на Прехода, от тази – да опазим миналото, да подаряваме всеки ден на децата, които са инак безкрайно объркани, един, доколкото е възможно, достоверен разказ за това минало – измъчвано, пренаписвано и ругано до безкрай?

Какво ни предложи тази сутрин по една от националните телевизии, иначе добре изглеждащият претендент за кмет на Пазарджик, Петър Куленски? Нищо и половина – ето го:

„Време е да спрем да живеем в миналото и е време да живеем в бъдещето‘‘

Как да се случи, драги, ако не виждаме грешките и успехите, а драскаме, мачкаме, късаме и хвърляме в коша за боклук?

Ще ви подаря една история, а вие решете кое от двете послания е по-смислено. То не е въздух под налягане, който ви предлагат в поредната предизборна кампания. Наскоро пътувах из страната и по радиото слушах един прелюбопитен разговор с великолепния поет Александър Петров, автор на „Нашият град“, „Любовта, без която не можем“, „Богатство“ и много други вълнуващи български песни, символ на промяната и любовта. Разговорът вървеше в посока избори, Преход, минало, та Сашо, докато говореше за националните ни герои: Бай Ганьо, Андрешко, изведнъж изтърва в национален ефир „нямаме крал Артур“ и зашлеви страхотен шамар на всичките еднодневки в българската политика. Как ще имаме крал Артур, когато от сутрин до вечер политиците се опитват да ни изкарат пълни глупаци?!

До вчера семействата им средна и едра номенклатура, а днес борци за промяна. До вчера комсомолци, а днес демократи.
Как се забравя такова нещо?

Мечтите им стигат до там да бутнат някой и друг комунистически паметник, за да оправдаят собствената си политическа импотентност.

Вижте им листите – никакви хора! Вижте какви ги вършат в другите населени места – коалиции с ГЕРБ, БСП, с който падне, но все ,,борят‘‘ корупцията и мафията в държавата, въпреки че цялата държавна власт е в техните ръце.

Ами, другият кандидат Тодор Попов?

Безспорно е, че за тези години той се научи на политика и затова всички го мразят, а други пък искаха да се присламчат край него, а сега се пишат най-големите му опозоционери. Добре направи, че разкара повечето от ,,анонимните особи“, въпреки че ги търпя дълго –  единият искаше председателското място в общинския съвет, другият се правеше на много важен във волейбола, трети пък разправяше, че той ,,направил‘‘ Попов кмет навремето.

Попов може да бъде обвиняван за много неща, че е човек на ГЕРБ и ДПС, че не е направил едно или друго, но някой трябва да каже, че този човек извървя дълъг политически път: от общински съветник, председател на общински съвет, кмет и председател на сдружението на общините, а това заслужава уважение. Няма друг кмет за тези 30 години, който толкова пъти да е печелил доверието на пазарджиклии – това също трябва да бъде казано.

Свидетели сме на една война, която е за всичко друго, но не и за нашия Пазарджик. Истинският победител ще е омразата. До там я докарахме. Над 30 години на всички избори се упражняваме в това – да мразим другия и да мразим себе си. Това очаквам и в неделя.

А вие?

Свързани статии

Последвай ни

27,000Феноветекато
4последователиследвам
1,840абонатиабонирам
spot_img

Последни статии