ВКС върна делото за убийството край село Братаница от 2015 г.

Върховният касационен съд (ВКС) върна за ново разглеждане делото за убийството край село Братаница през 2015 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Илиян Н., Васил С. и Георги Н. срещу въззивното решение по в.н.о.х.д. № 369/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл).

ВКС разгледа делото за втори път, след като с решение от 21.06.2018 г. по к.н.д. № 1136/2017 г. на ВКС е отменено решението по в.н.о.х.д. № 697/2016 г. на АСПл и делото е върнато за ново разглеждане.

С присъда от 01.11.2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик Илиян Н., Васил С. и Георги Н. са признати за виновни в извършването на престъпление в съучастие като съизвършители по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК за умишленото умъртвяване, след нанесен побой и удавяне, на Йордан А. по особено мъчителен начин и с особена жестокост през 2015 г. в местностите „Тлаканата“, „Мерата“ и „Ючтолум“ – в района на напоителен канал „Алеко поток“. Наложени са им наказания „лишаване от свобода“ – на Илиян Н. в размер на 15 г., а на Васил С. (син на кмета на с. Братаница) и Георги Н. – по 16 г. Оправдани са по обвинението да са извършили убийството и в стопанската база на с. Ветрен дол.

С атакуваното решение по в.н.о.х.д. № 369/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият Илиян Н. е оправдан по обвинението да е извършил убийството и в местността „Тлаканата“, а наказанието му е намалено на 12 години „лишаване от свобода“. Присъдата е отменена в частта, свързана с определеното място на изтърпяване на наказанието.

С касационните жалби на подсъдимите се заявяват всички касационни основания – нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания.

Тричленният състав на ВКС намира, че при изясняване на обстоятелствата, свързани с това кой и кога е изхвърлил (след нанесения побой) тялото на пострадалия Йордан А. в напоителния канал „Алеко – поток“, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на подсъдимите.

Върховните съдии споделят възраженията в трите жалби, че описаните в решението фактически положения, свързани с втория етап от изпълнителното деяние на убийството, се базират изцяло на предположения. Първото предположение на съда е, че удавянето на Йордан А. е осъществено най-късно до 17 ч., тъй като според съдебно-медицинските експертизи дотогава пострадалият би умрял от нараняванията, получени при побоя. Такъв извод не се съдържа в експертните заключения, защото вещите лица са определили време на преживяемост от няколко часа, без повече конкретика, като са категорични само до неизбежността на смъртта при неоказана лекарска помощ. Второто предположение е, че удавянето на пострадалия е осъществено от тримата подсъдими. Съдът е приел, че след като тримата, заедно с пострадалия, са напуснали базата на с. Ветрен дол и никой повече не е видял жив Йордан А., той е изхвърлен в напоителния канал от тримата. Този извод нито е защитен убедително от събраните по делото доказателства, нито е единствено възможният. В решението на ВКС се казва, че е възможна и версията, изложена в особеното мнение на единия съдия от състава, което само по себе си сочи, че извършителите на умъртвяването чрез удавяне не са категорично изяснени. За да обоснове извода по авторството съдът се е позовал основно на заключението на техническата експертиза, което обаче не е сигурен способ за категорични констатации в коментираната посока и е послужило единствено като аргумент, опровергаващ предходните обяснения на подсъдимите, че в следобедните часове са били по домовете си. В крайна сметка от това заключение се установява, че в тричасовия период, избран от въззивния съд (14 - 17 ч.) подсъдимите са провели няколко разговора помежду си, без да е безспорно ясно къде точно в пространството са се намирали по това време, като само в един кратък отрязък от време са били на сравнително близко разстояние до напоителния канал. Според върховните съдии логиката сочи само, че те са говорили по мобилните си телефони, защото не са били заедно. Не става ясно и защо е прието, че разговорите са осъществени преди удавянето, а не след това, защо е било необходимо подсъдимите да търсят място за изхвърляне на тялото, след като познават добре района, как са обикаляли поотделно, след като са тръгнали с два автомобила и къде е бил Йордан А. в това време.

Тричленният състав на ВКС констатира и редица логически несъответствия в решаващите съдебни мотиви.

Според върховните съдии при установяване на авторството на втория етап от умъртвяването на пострадалия – удавянето му в напоителния канал, въззивният съд е ползвал недопустими предположения и е допуснал нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив за установяване на правнозначимите факти въз основа на пълен и обективен анализ на събраните доказателства.