11.9 C
Пазарджик
вторник, 27 февруари, 2024

2023 година ще бъде най-топлата в историята заради климатичните промени

Учени от Европейския съюз заявиха, че 2023 г. ще бъде най-топлата година в историята, тъй като средната глобална температура за първите 11 месеца на годината достигна най-високото ниво в историята, повишавайки се с 1,46 градуса по Целзий (°C) над средната стойност за периода 1850-1900 г., съобщава Ройтерс.

Рекордът е факт, докато правителствата на редица държави по света провеждат маратонски преговори на климатичната среща на върха COP28 в Дубай дали за първи път да се преустанови постепенно използването на въглища, петрол и газ, които отделят въглероден диоксид (CO2) – основният източник на затоплящи емисии, на срещата на върха COP28 в Дубай.

Температурата за периода януари-ноември тази година е била с 0,13°C по-висока от средната за същия период на 2016 г., която към момента е най-топлата календарна година в историята, съобщи европейската служба за климатичните промени „Коперник“ (Copernicus Climate Change Service, C3S).

Ноември 2023 г. пък беше най-топлият ноември, регистриран в световен мащаб, със средна температура на въздуха на повърхността от 14,22°C, което беше с 0,85°C над средната за същия месец през периода 1991-2020 г., както и с 0,32°C над предишния най-топъл ноември през 2020 г., добавиха от „Коперник“.

„През настоящата година имаше шест рекордни месеца и два рекордни сезона. Извънредните глобални ноемврийски температури, включително два дни, по-топли с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните, означават, че 2023 г. е най-топлата година в история“, посочи заместник-директорът на C3S Саманта Бърджис, цитирана от Ройтерс.

Бореалната есен през периода септември-ноември също беше най-топлата, регистрирана в световен мащаб, като средната температура беше от 15,30°C, което е с 0,88°C над средната, казаха още европейските учени.

Закъсняват усилията за постигане на целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за задържане на покачването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, като учените предупреждават за сериозно въздействие върху времето, здравето и селското стопанство, ако температурите се повишават над този праг.

ЕС има една от най-амбициозните политики по отношение на изменение на климата, след като прие закони за постигане на целта си до 2030 г. за намаляване на нетните емисии с 55% от нивата от 90-те години на миналия век, което според анализатори е минимумът, необходим за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., напомня Ройтерс.

Източник: БНР

Силвия Катранкова
Силвия Катранкова
Силвия Катранкова се присъединява към екипа на Телемедиа през 2015 година. Занимава се с журналистика още от ученическите си години.

Свързани статии

Последвай ни

27,000Феноветекато
4последователиследвам
1,840абонатиабонирам
spot_img

Последни статии