ЕС разширява защитата на лица, сигнализиращи за нарушения

В понеделник ЕС прие обвързващи правила за разширяване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, за да гарантира, че те и близките до тях хора няма да бъдат подлагани на отмъщение за разкриване на предполагаеми нарушения, засягащи обществото.

Директивата, приета на среща на министрите на правосъдието на ЕС в Люксембург, въвежда мярка, за която Европейският парламент гласува главно през април. Държавите-членки на ЕС имат 2 години да транспонират директивата в националното законодателство.

Финландският министър на правосъдието Анна-Мая Хенриксон, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, заяви, че „никой не трябва да рискува своята репутация или работа за разкриване на незаконно поведение“. Правилата имат за цел да осигурят „високо ниво на защита в целия Съюз на онези, които подават сигнали за нарушения, които имат смелостта да говорят“, каза Хенриксон в изявление от името на министрите на ЕС.

Законодателството призовава за създаване на канали за докладване във фирмите и общините в ЕС и за предпочитане те да се използват, вместо информацията незабавно да става публична. Лицата, подаващи сигнали, обаче, „няма да загубят защитата си, ако решат да използват външни канали на първо място“, се казва още в изявлението.

Защитените включват държавни служители, стажанти и акционери и др., които биха могли да се натъкнат на нарушения в работата си. Правилата имат за цел да гарантират, че няма да рискуват да бъдат спрени, понижени или сплашени за изказване.

Министрите на ЕС отбелязаха, че в момента само 10 от 28-те страни-членки на ЕС имат всеобхватни закони за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Те цитират проучване на ЕС за 2017 г., според което липсата на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, когато става въпрос само за обществени поръчки, води до загуба на потенциални ползи за блока всяка година между 5,8 милиарда до 9,6 милиарда евро.

ЕС беше поставен под натиска да въведе закона за защита на информаторите за нередности след скандала „Luxleaks“ през 2014 г., в който бивш служител на „PricewaterhouseCoopers“ беше осъден в Люксембург за изтичане на множество документи, разкриващи данъчните облекчения за многонационални фирми. По-късно присъдата на служителя Антоан Делтур беше отхвърлена поради широкото публично осъждане на решението.