Терминът „фалшиви новини“ навлезе в американския политически дискурс по време на предизборната надпревара през 2016 година, когато демократи и републиканци се обвиняваха един друг и медиите в разпространяване на фалшиви новини.
Оттогава се появиха безброй сведения за това как общественото мнение бива манипулирано с политически цели.
През март наяве излезе, че консултантската компания „Кеймбридж аналитика“ се е сдобила с лични данните на потребители на „Фейсбук“, които е използвала, за да повлияе на избирателите преди изборите.
Едва няколко седмици по-късно, в Малайзия одобриха закон, превръщащ разпространението на фалшиви новини в криминално престъпление, наказуемо с до шест години затвор.
Фалшивите новини се превърнаха в глобален феномен, който се отразява на самата същност на съвременните информационни технологии.
Явлението, започнало като обвинение, хвърлено по време на една американска политическа кампания, се превърна в проблем, формиращ глобалния политически дискурс.
Фалшивата новина би могла да бъде наречена просто „лъжа“; нещо, което е част от политическата култура, откакто такава изобщо съществува.
Лъжата в политиката не е нищо ново. Не е нова и практиката за разпространяване на слухове за постигане на определени цели. Тогава има ли изобщо нещо ново и значимо, което се случва днес?
Явление, което наблюдаваме сравнително от скоро, е сливането на маркетинга с изборния процес. Съвременният маркетинг на стоки и услуги възниква в своя пълен блясък след края на Втората световна война.
Разбира се, маркетингът е нещо различно от рекламата. Рекламата е съществувала винаги като нейната цел е просто да продаде дадена стока.
Маркетингът прави дисекция на обществото и го разделя на отделни сегменти, които да застави да закупят стоката.
Бизнесът използва подобни похвати от дълго време.
Достигане до масите
Най-важната открояваща се характеристика на интернет рекламата е, че тя е евтина и може да достигне до голям брой хора. Хилъри Клинтън събра огромно количество финансови средства. Доналд Тръмп не. Той се обърна изключително към интернет, докато Клинтън се фокусира върху традиционните медии.
Ако погледнем „Кеймбридж аналитика“ ще видим маркетинг на стероиди — или поне опит за такъв. Чрез „Фейсбук“ компанията получи достъп до данни, които не са достъпни за традиционните маркетингови методи. Това позволи на кампанията на Тръмп да идентифицира целите и да адресира към тях персонализирани и изключително ефективни послания, които по-късно да бъдат препратени и видени от милиони хора.
Няма нищо нова в това да лъжеш обществеността или другите народи. Това е нещо необходимо, понякога е ефективно. Новото е количеството информация за публиката, с която разполагаме, възможността да сегментираме публиката по далеч по-прецизен начин и възможността да достигнем до голяма публика на ниска цена.
Някои виждат в интернет сила, която демократизира обществата. Проблемът е, че демократизиращият елемент бързо бе разпознат като една възможност от специалисти по продажбата на стоки и услуги, а по-късно и от политическите играчи. Обществото се разпадна на племена, бомбардирани от различни източници. Наличието на различни мнения е част от жизнената демокрация, но тези различия бяха толкова сериозни, че премахнаха дори възможността за дебат между отделните фракции. С други думи, сегментацията разби политическата култура.
Изолацията на фракциите една от друга и самочувствието да бъдеш последна инстанция, съчетано с демонизацията на другия, достигна невиждано досега ниво. Не знам какво е било въздействието на „Кеймбридж аналитика“ върху изборите, но политическата традиция, маркетинговата наука и социалните медии позволиха на всеки, който разполага с поне минимален бюджет, да конструира нова и озлобена фракция в самия дома на потребителите. Ако по един глупак се ражда всяка минута, тогава имаме множество глупаци, на които да продаваме. Финиъс Барнъм трябваше да използва мегафон, за да открие кои са глупаците. За „Кеймбридж аналитика“ бяха достатъчни няколко кликвания.
Мнозина са обсебени от увеличаващите се разходи за политически кампании. С появата на интернет маркетинга и социалните медии обаче това е все по-малко проблем. Интернет демократизира политиката. Именно от това се опасяваха бащите основатели. Затова те създадоха република, а не демокрация. /БГНЕС
Geopolitical Futures
