Проевропейски партии печелят изборите за Европарламентите в шест страни, за които са известни екзит половете.
Сред тях са Германия, Австрия, Холандия, Малта. Ниска е избирателната активност в почти всички страни.
В Германия печели без изненада коалицията ХДС/ХСС на канцлерката Ангела Меркел с 28%. На второ място са „зелените“ /22%/, а на трето – коалиционният партньор на Меркел Германската социалдемократическа партия /15,5%/. Антиевропейската „Алтернатива за Германия“ е четвърта с 10%.
В разтърсваната от скандали Австрия канцлерът Себастиан Курц удържа убедителна победа, изпреварвайки значително своите опоненти. За неговата Народна партия са дали гласа си 34,5%. Доскорошният им коалиционен партньор крайнодясната Партия на свободата е трета със 17,5%, губейки над 2% спрямо предишните евроизбори.
В Гърция убедителна победа удържа „Нова демокрация“ с водач Кириакос Мицотакис. Опозиционната консервативна партия получава 30,5% от вота, следвана от управляващите от СИРИЗА на премиера Алексис Ципрас с 24%. Антиевропейската партия на бившия министър на отбраната Панос Каменос получава едва 2,7%.
Холандската Партия на труда на вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс печели европейския вот в Холандия с 18,10 процента, съобщава Си Ен Ен. Резултатът е два пъти по-висок от броя на гласовете, получени на изборите преди пет години.
Това е изненадваща победа за Тимерманс, чийто евроскептичес опонент Тиери Боде, който беше описан като „приятното ново лице на холандския десен популизъм“, водеше в прогнозите за тазгодишните избори.
Междувременно Партията за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте получава 15 на сто подкрепа, центристкият Християндемократически призив получава 12,30 на сто, а крайнодесният Форум за демокрация на Боде остава четвърти с 11 на сто подкрепа.
В същото време в Белгия крайнодясната националистическа партия „Фламандски интерес“ се радва на силна подкрепа не само на евровота, но и на парламентарните и местни избори, които се провеждат в многонационалното кралство, чиято обединителна спойка от 1831 г. е управляващата Сакс-Кобург-Готска династия.
Според наблюдателите по всяка вероятност резултатът от вота ще доведе до нови преговори за сформиране на правителство – пет месеца, след като управляващата коалиция се разпадна и това постави премиера Шарл Мишел в позиция да оглавява кабинет без реално мнозинство. При 15 процента от преброените бюлетини и в трите вота в холандско говорещия регион Фландрия партията „Фламандски интерес“ получава 18 процента подкрепа, което е три пъти повече спрямо предходните избори през 2014 година.
Източник: ЕПА/БГНЕС
