Цялото население до Кюстендил, Самоков и Искърското дефиле в България, както и това в Кратово, Враня, Ниш и Пирот, което нарича себе си шопи е чисто сръбско.
„В сръбския Шоплук, както и в този в България и Македония хората говорят на призренско-тимошкия диалект, който е част от сръбския език“, пише белградското издание „Телеграф“.
В обширната публикация многократно се подчертава, че „шопите от край време са се считали за част от сръбското племе“. „В известна степен шоп е обидно определение от страна на българите за сърбите… Шопите са имали собствено народностно /етническо – бел.ред./ съзнание, което ги отделя от българите и ги доближава до сърбите, с тези извън границите. Това не са „добри българи“ и поради тази причина непрекъснато са били под наблюдението на българските власти“, пише още изданието.
„По своето наречие и характер те и днес имат повече сръбски от български характеристики. Шопите се различават от останалите българи, както с характера, така и с традициите… Когато през 1836 г. те поискали присъединяване към Сърбия, шопите се определят като част от сръбския род и поради тази причина в централната част на Шоплука не може да бъде открита нито една джамия“, пише от „Телеграф“ и подчертава, че „всъщност известната „Шопска салата“ е чисто сръбска и произхождала от района на Босилеград.
Източник: БГНЕС