Човешкото тяло е създадено да функционира при собствена температура от около 37 градуса по Целзий или 98 градуса по Фаренхайт. При тези нива се постига идеалният баланс между загуба на топлина и запазването ѝ.
Проблемите започват, когато тялото не може да се охлади достатъчно бързо. Или пък обратното – изстива скоростно.
Когато температурата се повишава много бързо, органите спират да работят. А при екстремни нива може да се стигне бъбречни и сърдечни проблеми, мозъкът също може да пострада.
За да поддържа нормалната си температура при горещини, човешкото тяло разполага с един основен инструмент – потенето. Най-общо казано тази телесна течност охлажда и след това се изправя в атмосферата. Тя „изсмуква“ топлината от тялото и съответно понижава температурата му.
Голяма пречка за този естествен охлаждащ механизъм е високата влажност на въздуха. Когато има прекалено голяма влажност, човешката пот не се изпарява толкова бързо в околната среда, т.е. процесът по охлаждане не работи добре.
За да установят коя е нетърпимата температура за човека, учените използват метода на т.нар. мокър термометър. Просто казано това би била стойността, показана от термометър, ако около него е омотана мокра кърпа. Т.е. температурата на едно тяло при условие, че то постоянно се поти и се охлажда. С това ниво се определя доколко човек може да бъде изложен на жега и потене, без да се повреди, образно казано.
И така – смята се, че горната граница е 35 градуса по Целзий. След тази стойност организмът няма да може да се охлажда достатъчно ефективно.
Това, разбира се, не означава, че хората ще започнат да умират след 5 минути в такива условия. Обратното, историята многократно е доказала, че можем да съществуваме и на високи температури. А последствията много зависят от самия организъм – възраст, толеранс към горещините, заболявания и т.н.
