Ядем пластмаса чрез солта в Черно море

Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море.

Това е била констатацията на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”.

Това обясни Деница Петрова от българския клон на екоорганизацията пред бТВ.

Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци.

Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.

От „Грийнпийс” са видели най-много пластмасови боклуци в морето пред големите ни морски курорти, посочи Петрова.

„Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци”, коментира Петрова.

Според експерта по качеството на храните д-р Сергей Иванов към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло. Той подчерта, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото преквалифициране на солта в хранителна добавка и така се заобикалят изискванията за безопасност. Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.