Температурите в Арктика са най-високите за последните 115 000 години

Температурите в Арктика са най-високите през последните 115 000 години, се казва в нов доклад, публикуван в Nature Communications.

Докладът е озаглавен „Топящите се арктически ледове в Канада, разкриват пейзажи, които са били непрекъснато покрити с лед повече от 40 000 години".

Новото проучване показва, че сега започват да се виждат райони, които са на 120 000 години, отбеляза основният автор на изследването Саймън Пендълтън от Института за арктически и алпийски изследвания към Университета в Колорадо.

"Горещината през последния век вероятно е по-голяма отколкото във всеки един период през последните 120 000 години", добавя Пендълтън.

Експертите са изучавали географски аномалии и древен лед на канадската Бафинова земя, най-вече ледените шапки на високите плата и дълбоките фиорди.

Ледените шапки, за разлика от ледниците, не се движат, а материята, върху която те са се образували се запазва, докато шапката е на мястото си.

Тъй като глобалното затопляне, дължащо се на промените в климата, нарушава равновесието на ледените шапки - заедно с всичко останало на планетата - Арктика се затопля два пъти по-бързо от всички други места, пише в обширното изследване.

С увеличаването на топенето през лятото в арктическите райони, големи количества древни мъхове и лишеи се показват под бързо намаляващия лед.

Когато изследователите събират проби и провеждат радиовъглеродно датиране, те откриват, че мъховете са на около 40 000 години – още от времето на ледниковия период в северното полукълбо.

След това Пендълтън и екипът му сравняват своите открития с множество източници, включително данни от леда от намиращата се наблизо Гренландия, и установяват, че регионът е бил заледен за период, много по-дълъг от 40 000 години, което ги кара да забележат, че сега летните температури в Арктика са по-високи, отколкото през всеки друг период през последните 115 000-120 000 години.

По-нататъшното топене на ледената шапка ще разкрие още по-древни земи, казват изследователите. Дори и без използването на радиовъглеродно датиране, екосистемата на Бафинова земя и околностите й бързо се измества и промените стават все по-видими.

"Трябва да го видим, да ходим по ледената шапка, за да да разберем, че живеем във време, в което се показват места, които не са виждали слънчева светлина 120 000 години", заяви Пендълтън.