„Баща ми почина преди малко повече от година. Лекарите още не ми бяха казали, а от погребалната агенция ми се обадиха на личния ми номер. Попитах докторите това нормално ли е? От къде тази агенция има личния ми номер – мълчание и нищо повече. На всичкото от горе, след срещата с доктора пред отделението ме чакаше друга погребална агенция. Нормално е без тях не можем в този момент, но не това е начинът.“
„Няколко случая има при нас – още докторът не е установил час на смъртта, а катафалката на … вече е на адреса изказва съболезнования и си предлага услугите… Не спазват даже часове, идват по всяко време на денонощието…“
„Майка ми почина в болницата и сутринта в 6 ч. ме чакаха долу пред блока от погребалната агенция, след което отиваме в болницата и дежурният лекар нямаше информация, че въпросната жена е починала и ме пита как съм разбрала и кой ми се е обадил.“
„Пишете по сигнал на едната агенция! За другата агенция работи другият санитар! Та така, оправия няма…“
Това са само малка част от коментарите в социалните мрежи относно бизнеса със смъртта, който се вихри в Пазарджик.
Трудно е да си представя шока, който изпитва човек, оставил свой близък в болница и вместо позвъняване от лекар, получава обаждане от погребален агнт, който му предлага услугите си. Оказва се, обаче, че това е честа практика. Явно за никого не е тайна, че близките на покойници са атакувани от погребалните агенции в нашия град и то в един изключително болезнен момент.
Въпросът е – колко нормално, колко морално и колко законно е.
Много е тежко информацията за смъртта на най-близък човек да бъде съобщена. Във всички цивилизовани страни специалисти преминават през обучение как да съобщават тъжната вест възможно най-щядящо. И със сигурност телефонно обаждане от траурна агенция не фигурира в него. Все пак става въпрос за човешки живот и то на близък. Ако смъртта е ежедневие за погребалните служители, то за всеки друг човек е неповторим шок.
Доколко атаките на траурните агенции са законни – трудно може да се коментира, след като закон за погребалната дейност няма. Окавза се, че има някакъв проектозакон, но той още не е видял бял свят. Предвид правоприлагането напоследък, и това не би променило кой знае колко нещата.
Ако пък задълбаем по темата за злоупотреба с личните данни, където правилата през последните месеци бяха изключително затегнати, нещата може да станат наистина сложни и при сега действащото законодателство. Ясно е, че няма указател с имена и телефонни номера на хора, току-що загубили близките си. Откъде заинтересованите погребални агенции разполагат с тази деликатна информация?
Има и злоупотреба със служебно положение. Защото, грубо казано, един човек е на „изхода“ на държавната болница и „входа“ на частна погребална агенция. От репортажа на Ангел Узунов в предаването „Репортер“ ясно се вижда, че телефонният номер на дежурния санитар в моргата в Пазарджик и този на погребална агенция е един и същ.
Никой не оспорва качеството и услугите на погребалните агенции, но става въпрос за елементрна човещина. Нека клиентите им не бъдат поставяни в допълнителен стрес в толкова чувствителен за тях момент. Конкуренцията в погребалния бизнес е много жестока, но нека бъдат пощадени опечалените, които, освен клиенти, са преди всичко хора, претърпели невъзвратима загуба.
Ще завърша с още един коментар от форумите:
„Някой го допуска, лансира, прикрива този акт на неморалност. Преди седмица видях, че има такава агенция в двора на болницата. Обсъждахме го с колежка. Наистина не е там мястото на тази агенция, мисля. Поне на другия тротоар да е, защото никой не постъпва в болница, за да е това последният му път.“
