„Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт, която контролира съзнанието на масите.“ – Малкълм Екс – чернокож американски военачалник, борец против расизма
За никой вече не е тайна т.нар. златно правило в родната журналистикa: „Добрата новина е лошата новина“. Това важи както за вестниците, така и за телевизията и радиото.
И така под влиянието на медиите много хора стигат до извода, че живеем в страна, в която не се случва нищо хубаво. Истината обаче е, че хората обръщат внимание многократно повече на лошите новини, отколкото на добрите. Българите са една особена порода хора, които са свикнали да се съмняват и никога да не вярват на достоверността на добрите новини.
За съжаление се четат повече публикации за трагични инциденти, а по-рядко такива за някой добър човек, който опитва да помага на хората около него. Някак си такива истории не звучат достоверно. Затова много медии просто наблягат на лошите новини. Търсят такива или сами ги създават, ако в момента липсват, за да са по-интересни и да бъдат забелязани от широката аудитория.
Винаги е имало фалшиви новини, както и подвеждаща информация, публикувана по един или друг повод. Това не е нещо ново. Но е вярно, че дигиталният свят даде поле за изява на всякакви хора. Много журналисти вече използват социалните мрежи, за да получават информация. Някои го правят с добри цели, а други – за користни. Какво обаче получават читатели, зрители, слушатели?
И си мисля , че е много важно журналистите да помагаме на хората да осъзнаят каква е разликата между добрата информация и лошата и да им предлагаме ясни, силни и точни и неизкривени новини.
Жалко е, че има хора, които седят зад клавиатурите на компютрите си и измислят истории. После ги публикуват онлайн, често с комерсиална цел.
През последните години след навлизането на новите технологии медийният бизнес напълно се промени. Промени се начинът на поднасяне на новини, както и борбата за рейтинг и реклама.
Много често липсата на ограничения и граници прави Интернет пространството онази удобна среда за манипулация, в която няма филтър и критичност към информацията.
Все повече се увеличава броят на хората, които активно общуват чрез социални мрежи, като тенденцията е към още по-широк обхват на потребители. Това означава, че конкуриращата се информация ще ни атакува по безброй формални и неформални начини. Означава също, че ще става все по–трудно отсяването на истината от спекулацията в информационния поток, който ни залива. Както и все по-малко времето, което отделя всеки от нас за осмисляне на прочетеното. Хората все повече свикват да четат бързо и повърхностно, а заглавията стават по-важни от съдържанието.
Социалните медии предизвикват традиционните медии да се реформират, да станат по-гъвкави. Но наяве излиза и тъмната страна на Facebook като едно огромно пространство за дезинформиране и прокарване на съмнителни интереси. Системата от лайкове и споделяния, която може да е добре организирана и манипулирана не извежда на преден план „най-интересното и важното”, а това, което някой иска да прокара. Много често това, което се пише не се проверява от няколко източника. Ползва се една публикация във фейсбук и се прави Новина. И кой днес се интересува от принципите на журналистиката? Важни са лайковете и споделянията.
Според британския медиен теоретик Денис Маккуейл журналистиката се дели на „престижна“ (или качествена), таблоидна, провинциална, специализирана, „нова“ (персонално ангажирана), гражданска,проследяваща развоя на конкретни събития, разследваща, архивна,застъпническа, алтернативна, светска. Според Дейвид Рандал обаче съществува единствено добра и лоша журналистика.
Много хора вярват, че щом някаква информация се появи в медиите, тя е проверена и достоверна. Журналистите би трябвало да носят отговорност за точността на това, което поднасят. Но виждаме, че все повече се налага тенденцията за анонимност в интернет и всеки може да пише каквото иска, без да носи отговорност.
А едно от най-важните неща, които трябва да знае всеки журналист е винаги да проверява информацията си най-малко от 2-ма независими един от друг източници. И то не само от страх от съдебни дела, а и за да не заблуждава аудиторията. Кой проверява достоверна ли е информацията, когато всички сме потребители или се връщаме към познатата поговорка: „Три пъти изречена лъжа – става истина”?
Много хора интерпретират нещата по свой начин и това често се вижда в различните медии. За съжаление има дълбок срив и в състоянието на медийната среда и на журналистическата професия в България. Много често не се спазват елементарните правила на журналистическата етика.
Но не трябва да забравяме, че професионалните журналистически принципи, по подобие на Десетте божи заповеди, са:
1. Право на гражданите на достоверна информация;
2. Обективно отразяване на събитията като дълг на журналиста;
3. Социална отговорност на журналиста;
4. Професионална почтеност на журналиста;
5. Публична достъпност до информацията;
6. Зачитане неприкосновеността на личния живот и достойнство;
7. Зачитане на обществения интерес;
8. Зачитане на общочовешките ценности и културното многообразие;
9. Борба срещу войната и другите бедствия, застрашаващи човечеството;
10. Развитие на нова информационна и комуникационна среда/ред.
Журналистическите принципи не би трябвало да са коренно променени в цифровата епоха.
Добрата журналистика поражда обществено доверие. То обаче се излага на голям риск или направо се губи, ако на читателите, зрителите и слушателите се поднасят некачествени журналистически продукти.
Журналистиката не може да съществува без различни източници на информация, но журналистите трябва да ги подбират и да проверяват достоверността на информацията, която са получили, преди да я публикуват.
Възможно ли е целта да е отклоняване на вниманието или уронване престижа на някого.
Напълно възможно и все по-често.
Отделни факти могат да са верни, но да са представени по манипулативен начин. Така човек може да забележи само едната страна на дадена история, а не реалната картина.
Преди публикуването на конкретен материал, журналистите и редакторите им трябва да преценят доводите за и против евентуалното публикуване и възможните последици от това.
Няма как обаче да се предпазите изцяло от неточности и пропуски. Понякога се появява нова информация, която променя ситуацията. Допуснатите грешки обаче трябва да се коригират по начин, който позволява на читателите да забележат.
През последните няколко години сме свидетели на закриването на много вестници и списания и тяхното преминаване към онлайн издания. Средствата за информация и средата се променят, но същността на журналистиката трябва да се запази.
Да бъдеш добър в работата си не означава непременно да бъдеш арогантно пръв в поднасянето на новината във вид, който цели масов прочит, повече лайкове и злостни коментари.
Да бъдеш професионалист означава да бъдеш неутрален, да отразяваш всички позиции, да поднасяш фактите максимално обективно. Само по този начин остава свободата на читателя, зрителя или слушателя сам да види правилно новината, пречупена през собствената му призма.
Всичко останало е трупане на престиж върху останки от потъпкани човешки права и изкуствено вдигане на рейтинг. А това не е мисията на медиите…
Човек, който не чете абсолютно нищо, е по-добре образован от човек, който чете само вестници.“
Томас Джеферсън-трети президент на САЩ и автор на Декларацията на независимостта
