Грипът, Администрацията и хората

Утре ще се събира Щабът в Областна администрация Пазарджик да решава дали да обяви край на грипната епидемия.

Звучи някак абсурдно, нали? Днес научихме за поредната - четвърта жертва на болестта в Пазарджик...

Отделенията в болницата са препълнени, болни лежат на походни легла в коридорите, а Щабът ще решава. То е ясно, че каквото и да реши, грипът няма да се съобрази, но не е там проблемът.

Странно нещо е това Администрацията. Тя сякаш живее в някакъв собствен паралелен свят, който много рядко се засича с действителността. Не отричам компетентността на съответните органи, но резултатите от действията им са далеч от всяка логика.

Грипна епидемия беше обявена, ваканцията - доста по-късно. Междувременно много възрастни и деца се разболяха, излекуваха и пак завториха. Щабът върна учениците в класните стаи по време на пика на заразата. Колко родители от своя страна пуснаха децата си в училище е съвсем друг въпрос.  

Ще подмина и големите празненства в родилните отделения за бабинден в частните болници при обявена вече епидемия.

Става въпрос доколко е адекватна реакцията на Арминистрацията и в тази напрегната обстановка. Защо толкова късно бе обявена самата грипна ваканция? Родителите очаквахме при засилване на грипната епидемия въпросният Щаб да обяви прекратяване на учебните занятия, за да няма излишни контакти с болни съученици и така да се ограничи разпространението на заразата. 

Но не би - компетентните служители, като всички съвестни бюрократи, гледаха да им излязат бройките. Със сигурност са действали стриктно според нормативните си документи. Но точно тук е човешкият фактор -  важният момент Администрацията да осъзнае по някакъв начин, че човекът не е просто статистическа единица, бройка. Той е одушевен организъм, който се разболява и страда. И дори умира. Наистина - не на документи!