Сега ще опиша сагата „Ходене по мъките на един истински инвалид за смяна на свидетелство за право управление“.
Може би ще съм полезна на други хора с ТЕЛК, на които им изтича книжката. Разказвам тази история за да разберат хората, които не знаят, колко е „улеснен“ животът на един инвалид във нашата мила Родина.
Преди да започна, държа да споделя, че разказа ми е достоверен и истински. В един прекрасен ден, лицето, което ще нареча лицето П, на 64 години, от Пещера, установява, че му изтича книжката. Лицето П. е с пожизнено телково решение, след като преди това около 4 пъти се е явявал през 2 години, накрая вече е пожизнено решението над 75 %.
Лицето П. се сдобива с това решение, защото е с две сменени тазобедрени стави и ръка, която беше отрязана и спасена с уникална 6- часова операция от невероятен лекарски екип и е един 10 000 не само със спасена, но и ръка, която движи. Но това са подробности.
Та, установява човекът, че книжката му изтича и отива за медицинско при личния лекар, който го уведомява, че той не може да издаде медицинско, защото вече това се прави във Транспортна болница в град Пловдив, в ТОЛЕК (транспортна областна лекарска комисия).
Това се случва на преди Коледа. В първия работен ден след Коледните празници, точно на 27.12.2018 година, първия официален работен ден след празниците, лицето П. отива в транспортна болница. Там със отношение тип „как смееш да идваш, бе“ му се сервира следното : „Кой ти каза на теб да идваш сега, ние да не сме длъжни да се събираме всеки ден. След 07.01.2019 ще се обадиш, да ти кажем кога ще работим„.
Странно, защото в сайта им пише следното „Комисията заседава ежедневно от 8.00 до 13.00 часа. За справка сайтът на въпросната комисия е mtb-plovdiv.com .
До тук – добре. Тръгва си човекът, като преди това му сервират, че трябва да отиде в КАТ Пазарджик, за да му дадат удостоверение, че няма нарушения. За какво им е на тая комисия това, само те си знаят.
По- голямата простотия е, че в Пещера има КАТ имат уж система – кое налага да се разходи един инвалид до Пазарджик е въпрос на който отговор нямам.
Както и да е, набавя си лицето П. удостоверението и на 8 януари отива отново в Пловдив. Там стандартно лекари, сестри, всички над 75 години, да се чудиш те ли ще те преглеждат или ти тях.
И започва се едно разкатаване, едни прегледи и след като явно установяват, че лицето П. не е мним инвалид, а истински, офталмоложката или очната лекарка, решава, че ще му даде само за 4 години документ, въпреки че човекът вижда, чете вестник без очила, проблем със зрението няма, но отхвърля предложението ѝ и по дадената му визитка да го лекувал в нейната клиника, щото не виждал най-ситните букви /!?!/.
След почти ОСЕМ часа висене и обикаляне, се сдобива със заветното медицинско свидетелство. Тук следва поредната изненада, щом си с решение на ТЕЛК и си инвалид, документи за книжка в Пещера не можеш да подаде. Лична карта и международен паспорт може, ама книжка – НЕ.
Трябва в Пазарджик, може би за да му е по-удобно на инвалида, а и за да оползотвори ония 9.50 транспортни, дето му превеждат на месец.
И тръгва лицето П. за Пазарджик и след чакането в КАТ Пазарджик все пак успява да подаде документите. За там не ми се говори, отношението на служителките зад гишетата е известно на всички и коментарът е излишен.
Книжката е издадена за 4 години, вероятно държавата е решила, че я изкара толкова човекът- инвалид, я не.
Много искам някой от ония сладури в Народното събрание, дето мислят безумните закони, да ми даде смислено обяснение, кое налага това разхождане от град на град на един инвалид, при положение, че има аналогични служби в града, в който инвалидът живее.
Бих им пожелала също, да се случи така, че и те да станат инвалиди и да ги разхождат по същия начин. Та това е отношението на държавата към инвалидите, това е измислено, за да им е лек живота щото иначе случаят.
––––-
Златка Цвеева