13.9 C
Пазарджик
четвъртък, 7 ноември, 2024

Истанбулската конвенция – за начинаещи

Конституционният съд отхвърли ратифицирането на ИК от България като противоречаща на Българската конституция.

Дебатът пламна наново и, четейки коментари на няколко места, с изненада срещнах хора, които очевидно не бяха наясно с целта и смисъла на Конвенцията. Без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам възможно най-кратко да кажа няколко думи за самия документ. Не е толкова сложно, не знам защо продължава да има интелигентни хора, които отказват да вникнат, или въобще да се информират.

Целите на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие са да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие, да допринася за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и да насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете, да създаде политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и домашното насилие, да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие, да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се осъществява премахването на насилието над жени и домашното насилие.

Както е видно, освен защитата на жени от насилие и равнопоставеността на мъжете и жените, другата цел на Конвенцията е да установи защита от домашно насилие – тук пол не се споменава – на домашно насилие могат да бъдат подложени и мъжете и жените.

Конвенцията не дели домашното насилие по пол, какъвто аргумент често се среща при дебати.

Друг често срещан аргумент е, че насилието и към момента е престъпление според българския закон.

Домашното насилие в България НЕ Е инкриминирано.

За да е криминално едно престъпление – то трябва да е наказуемо според Наказателния кодекс. В момента домашното насилие се води „Престъпление от частен характер“ и обвинение може да повдигне само жертвата. Ако е в състояние и не я е страх от още бой. И ако не бъде заплашена да оттегли тъжбата.

Освен това, тъжбоподателят НЕ МОЖЕ да бъде свидетел по делото – т.е. трябва да си търси други свидетели.

Което при случаи на домашно насилие е доста неадекватно. Стига се до случаи, при които жена, залята с киселина е видяла кой е извършителят, но не го арестуват, защото няма свидетели.

Ако е криминално престъпление – насилникът ще бъде преследван от закона, това е разликата.

Друго, с което се занимава Конвенцията, е да работи за промяна на обществените нагласи към половите стереотипи (джендър-роли) – че жената е тази, която е длъжна да отглежда децата, да се грижи за дома, да слуша и да се подчинява. Мъжът да одобрява как тя се облича и изглежда, кога може да излиза, с кого и т.н. Всъщност, очакването жената в една двойка да е послушна и да се зачитат основно мъжкото мнение и решения са фактически предпоставката, която в най-честият случай води до насилие.

Освен това, Конвенцията узаконява нуждата да се даде убежище на жените, които са решили да напуснат дома, в който живеят с насилника. Защото е нелепо да подадеш жалба, полицията да привика насилника и вечерта да се прибереш в същия дом при него. Повечето жени дори не подават жалба, защото е омагьосан кръг – насилникът вечерта ще я пребие отново – този път за да изтегли тя жалбата. Ако се приеме Конвенцията – РАЗСЛЕДВАНЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИ, независимо дали жалбата е оттеглена или не.

В момента в цялата страна броят на убежища за хора, пострадали от домашно насилие е крайно недостатъчен. Според Европейските изисквания – те трябва да са тройно повече и да има наличие на квалифицирани психолози, които да помагат на жертвите, (вкл. и на децата, които са били свидетели на насилието) да преодолеят травмата.

Конвенцията задължава държавата да изплаща присъденото обезщетение на жертвите на домашно насилие, претърпели тежка телесна повреда или увреждане на здравословното им състояние, а държавата на свой ред с всички инструменти, с които разполага, следва да търси изплатените пари от насилника.

Сега, в най-добрия случай, за жертвата на насилие остава моралната утеха, че насилникът е осъден, но жертвите често се нуждаят и от финансов ресурс, за да се възстановят здравословно от физическите травми, които са им нанесени.

Ако Конвенцията се приеме, е предвидена възможност да бъдат наказвани органите, които са били информирани, но не са изпълнили задълженията си да предприемат защитни и превантивни мерки.

В нея за първи път се криминализира сексуалното насилие, извършвано от съпрузи или партньори. Подобен текст напълно отсъства в настоящото ни законодателство.

И най-вече, ратифицирането на Конвенцията ще направи изпълнението на указаните в нея мерки възможни за контрол от страна на Съвета на Европа – това е нещото, което според мен най-много притеснява „традиционалистите“, които са свикнали на нехайното и пренебрежително отношение от страна на изпълнителните органи в БГ към жертвите – тревожи ги, че някой отвън ще може да следи дали мерките се изпълняват, да изискава реални действия и при неизпълнение от страна на органите на реда – да наказва.

 

––––––––––

Магдалена Димитрова

spot_img

Свързани статии

Последвай ни

27,000Феноветекато
4последователиследвам
1,840абонатиабонирам
spot_img
spot_img

Последни статии