Всичко започна с най-добри намерения. Български танцови състави бяха организирани да изиграят най-дългото хоро и да влязат в книгата за рекорди на Гинес.
С много желание и настроение танцови състави от цялата страна се стекоха към Седемте Рилски езера, за да покажат уменията и да демонстрират патриотизма си. Отвсякъде запреливаха кадри със знамена и народни носии на фона на дивната красота на българската природа.
И точно в този момент с една снимка избухна истински скандал. Защото на нея имаше момчета, нагазили в езерото Бъбрека, което е защитено от закона и влизането в него е абсолютно забранено.
Възмущение заля социалните мрежи и скандалът не можа да бъде избегнат. Какво се случи оттук нататък, обаче?
Първо излезе организаторът на събитието, който обидено обясни, че нарушителите са деца и че емоцията била над всичко. Много е лесно да се прехвърли вината върху малките танцьори, но колко честно и морално е това? В какво се изразява работата на организатора, ако не поне да следи какво правят децата. А ако някое се беше удавило?
После излезе ръководителката на малките „нарушители“ и гордо заяви, че тя е накарала децата да пристъпят закона. Между другото обаче спомена, че е съгласувала това с организаторите и че нямало да има глобени.
Тя също се позова на емоцията на твореца, който трабвало да излиза извън рамката. Подчерта, че нейните танцьори обичат, тачат и милеят за България, в което никой не се съмнява, но може ли това да бъде аргумент в полза на проява, която е точно вандалска?
Тук изниква един също много сериозен въпрос – какво представлява истинската любов към България? Да нагазиш в толкова ранимата ѝ красота? Кой научи децата какво крие зад неповторимата красотата на Седемте Рилски езера? Кой им обясни колко са уникални? Колко са ценни и крехки? И че е много по-важно и по-трудно да ги опазиш, отколкото да ги нагазиш, пък било то и с най-добри чувства?
Вместо това децата останаха обидени, защото са дали всичко от себе си. Изпълнили са това, което са поискали възрастните от тях. Последвали са нечии „емоции“ и са научили, че явно изкуството е над общовалидните забрани. Разбрали са, че с националното знаме в ръка могат да рушат.
Много жалко за тези прекрасни деца, които не получиха правилните уроци от възрастните. Дано някога успеят да ги научат сами.
А какво разбраха останалите? Че могат да правят каквото си искат.
