На тази дата се отбелязва Васильовден, Василица или Сурваки, както и отбелязва началото на новата слънчева година, което го прави подходящ за различни гадания, прогнози за времето, за здравето на членовете от семейството и други обреди.
По традиция, вечерята е много богата и пълна с блажни ястия. Не е необичайно за празницата трапеза да се приготвя варена кокошка, пуйка и петел, както и да бъде обогатена с орехи, лук, чесън, жито и други. Специалиен обреден хляб се меси на този ден, той се нарича погача (пита) и в нея по традиция се слага сребърна монета. Най-старият на масата разчупва питата и дава по едно парче на всеки присъстващ, започвайки от най-възрастният в къщата. Късметлията който изтегли парата се смята че ще бъде здрав и честит през годината. Друг обичай на този ден е, момите и ергените да слагат под възглавницата си първият залък и когото сънуват същата вечер ще бъде бъдещият им жених.
Друга традиция на този ден е след вечерята, семейството да се събира около огъня и да гадае за бъдещото, както и за предстоящи сполуки. Всеки член поставя дрянови клонки в огнищетото и първата чиято пукне се смята, че той ще бъде здрав през нова годината. Трохите останали по масата се събират и хвърлят в огъня и се изрича: „Да се ражда вино, жито, тютюн, коприна и пр.”. Това суеверие се прави с цел засилване на реколтата.
Много разпространен обичай на този ден е сурвакането. Очакван от всички и силно традиционен за страната, той започва когато пропеят първите петли. Счита се, че чрез докосване със свежо откъсната клонка може да се осигури здраве и богата реколта.
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. На Васильовден е единствения случай, когато свинско месо се принася и кади. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: „Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.”
На 1 януари – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени.
Този празник е неразривно свързан с българския бит, но той също така е и религиозен. Християнската църква отдава почит на кападокийският епископ св. Василий, известен със своето милосърдие и активно добротворство.
