„Аз съм на върха, на върха съм “, съобщава Проданов по радиостанцията в 18,15 ч. на 20 април 1984 г. – първият българин, изкачил се на „покрива на света“ в Хималаите.
През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам.-ръководител на експедицията, по техническите въпроси.
На 20 април 1984 г. в 18 ч. 15 минути той се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по „Жестокия път“.
На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил.
Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 м. В „Зоната на смъртта“ /така алпинистите наричат височината над 8000 м/ до последния си дъх на 22 април 1984 година.
След като престоява 33 минути на върха, започва спускането, което така и не успява да завърши. Последните откъслечни думи от Христо откъслечно се чуват в 10:24 ч. на следващия ден, 21 април. „Аз тук… над големия… сив купен.“
Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си голям мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай!“.
Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина.
Проданов посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“.
