В народния календар това е време, което да прекараме със семейството. Близки, роднини и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните дарове за благоденствието на селото – за читалището или църквата например.
Именно днес според народните поверия се оглеждаме в хората близо до нас, обръщаме се към семейството и честваме Живота. Традицията е наложила това да се случва на масата.
Затова днес е и денят, в който ядем прасето, след като предишния ден то е било подготвено. Преди стотина години това си е било събитие. От гледна точка на прасето – трагично събитие, но за нас е празник, че сме останали живи. И продължаваме напред.
Обилната трапеза, времето, прекарано със семейството, уюта на дома – вторият ден на Коледа може да се определи като един от най-положителните за българина. В този ден работата е табу. Или почти.
Много често казват на празник нищо не се работи. Но жената става в ранни зори, за да готви. Това не се брои за работа.
Днес сме свикнали да казваме най-светлия празник, но ако се замислим това е най-тъмният период от годината. Денят е най-малък, нощта е най-дълга.