6 декември е денят, в който почитаме Свети Николай Чудотворец – покровител на рибари, моряци и пътешественици, на пивоварите, на децата. Този ден е и празник на банкери, търговци и лихвари.
Светецът се счита за покровител на моретата и на целия подводен свят, притежаващ силата да контролира бурите и ураганите. Това е единственият светец, на когото се приписват силата да възкресява, като една от най-разпространените легенди за него е свързана именно с връщането към живот на три убити деца.
Николай Чудотворец е сред най-почитаните светци в Източното православие, а името му е в класацията на най-разпространените мъжки имена у нас – така че нищо чудно защо празникът в България е се отбелязва в много домове. На Никулден имен ден празнуват Никола, Николай, Никол, Николина, Нина, Николета, Кольо, Нено, Ника, Ния, Нелина и други производни.
Задължителна за трапезата на Никулден е рибата, като се избира такава с едри люспи, за да е богат домът. Най-често Никулден се асоциира с шаран на масата, тъй като именно с тази риба е свързано едно от поверията за чудесата на светеца.
Според легендата веднъж той бил заварен от силна буря в морето, която продънила лодката. Тогава спасил себе си и своите спътници, като с голи ръце извадил от водата шаран и с него запушил дупката.
Традиционното ястие за празника е пълненият шаран или рибникът. Шаранът се пълни с постна плънка обикновено от ориз, лук, орехи, стафиди. Рибникът се увива в квасено тесто. Изпитана рецепта за пълнен шаран от The Little Chef ще откриете тук.
Освен риба, на този ден се замесва и обреден хляб, който се украсява с фигури от тесто във формата на лодка или риба. На масата се слагат също постни ястия с жито, боб, царевица и други традиционни за Коледните пости гозби. Позволено е да се пие червено вино.
Приготвената трапеза не се прибира през целия ден. На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан за здраве, като в този случай половината от рибата и питката от трапезата задължително се раздават на съседи и близки.
На Никулден в израз на почит към светеца-покровител, е прието да не се плава в открито море. Според традицията на този ден не бива да се работи – нито къщна работа, нито извън дома.
Според народните поверия Свети Никола носи първия сняг, падащ от дългата му бяла брада. Според времето на този ден старите хора гадаели каква ще е годината. Ако има хубава снежна покривка, чака ни плодородие. Ако е слънчево, ще има суша през лятото. А в случай на дъжд – годината ще е добра за царевицата.
Съществуват редица поверия и традиции, свързани с трапезата на този ден. Смята се, че когато приготвя рибника, домакинята трябва много да внимава да не паднат люспи от шарана на земята, защото се счита, че с тях ще „изпадне“ богатството на дома. Лоша поличба е също някой да настъпи люспа.
Най-голямата люспа от рибата в този ден се прибира в портфейла за богатство и благоденствие на семейството и се пази до Коледа. А пълнената риба при печене трябва да остане цяла, да не се разкъса, за да не се „скъса“ и късметът на дома.
Костите пък от празничната вечеря се заравят в земята или се хвърлят в течаща вода за здраве на цялото семейство. Запазва се единствено костта от главата на рибата, която има формата на кръст – вярва се, че тя има лековита сила и затова често в народните традиции се е пришивала към шапката или дрехата на новородено, за да го пази.
В някои държави Свети Николай се счита за първообраз на Дядо Коледа. В Германия, Холандия и Белгия, например, на този ден децата слагат обувките си навън – ако са били послушни, откриват в тях лакомства, докато за непослушните има въглени и съчки.
Свети Николай Чудотворец се смята и за покровител на неомъжените жени. Затова традицията е в този ден момите да посетят църква и да запалят свещ и да оставят дарове за светеца.
