Ромите посрещат Банго Васил и Нова година

13.01.2022 09:16 734 Коментари: / Добави коментар Редактор: Таня Кабурова Общество
Ромите посрещат Банго Васил и Нова година

Васильовден (Василица): Васильовден или Василица (наричан понякога в медиите Банго Васили) се празнува от много ромски групи в България. Повсеместно е известен като “Ромската Нова Година”.

При калдарашите празникът се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и музикантите той се явява основен празник, съизмерим единствено с Гергьовден.

Именно при бургуджиите и дръндарите Василица се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили – на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. – Банго Васили (“Куция Васил”).

Това разграничение не се прави от калдарашите, рударите, както и от останалите йерлии (напр. хорахане-рома) в Централна България, които наричат и трите дни “Банго Васили”. Също така трябва да отбележим, че вечерта на 13.01. срещу 14.01. много често изпълнява ролята на Бъдни вечер.

Подготовка за празника: Тя може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо – гъска (патка) при хорохане-рома и някои калдараши или петел (кокошка) при бургуджиите, дръндарите и някои калдараши. Много рядко – при бургуджиите – се коли агне или дори прасе, но това се прави само от тези семейства, които през годината са се сдобили със снаха или първо внуче.

Подготовката започва с купуването на гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12.01. и обезателно да преспи в къщата “за да не избяга късмета”. Сутринта на 13.01. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления.

Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата – от пуканки, чушки, бонбони при хорахане-рома до “семплата” украса от пиндари при бургуджиите. При дръндарите от Златарица и Лясковец сурвакницата не се украсява.

Вечеря: Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13.01. играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.

Вечерята започва по различно време при различните групи и села, най-често между 20 и 22 ч. В миналото (а при някои групи – и днес) е било задължително вечерята на 13.01. да бъде на специална кръгла трапеза – синия. Върху синията се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сърми (често с късмети – дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия и др.

При бургуджиите се поставя също така шепа сурово жито (от житото, което варят за Никулден и Коледа) и шепа суров ориз (от ориза, с който се сварява петела). При дръндарите задължително се слага т.нар. “циганска манджа” (със суха бамя и сухо домати).

При бургуджиите от кв. Калтинец (гр. Г. Оряховица) и при дръндарите от гр. Златарица, с. Салманово, Ивански и др. е традиция (или по-скоро: е било традиция) на масата да се поставят и богатствата, които семейството има – злато, пиндари, накити…

При други бургуджии е било традиция тези богатства да се изнасят навън и да се благославят, като се оставят на показ. И до ден днешен сред ромите от различни групи се разказват анекдотични истории за кражби на злато, оставено на показ от бургуджиите на Васильовден.

Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка.

След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две “за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата”. След това майка начупва парчета от питката за всички деца (при дръндарите в Салманово) или пък всяко дете си отчупва колкото може по-голямо парче (при хорохане-рома от с. Мараш).

Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година.

С вечерята са свързани и някои обичаи, които са различни за различните ромски групи. Напр. шеговитата “кражба на патката” при хорохане-рома от с. Мараш е обичай, при който всеки един се опитва да открадне незабелязано от другите сварената патка за да е “най-късметлия и най-здрав”. При други роми е прието да се нареждат кулаци един върху друг и някой от семейството да се скрива зад тях – пожелава се следващата година Св.Васил да донесе повече кулаци и т.н.

При почти всички групи трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещане на Банго Васил и Новата година: Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник. Докато първият вариант се среща при всички роми (което е отражение на българската традиция “сурвакарство”), то вторият – само при бургуджиите и при някои хороханне-рома (т.е. при тези групи, които празнуват Василица по-тържествено), като винаги е в комбинация с първия.

В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането.

При калдарашите (напр. в Дряново) през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи (след полунощ вратите им вече са отворени за посетители). Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет.

Техните думи обикновено са кратки и семпли -напр. “Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво” при бургуджиите, “Акулсъ – бакулсун иере саулсун!” – “Сурва Весела Година – догодина пак жив и здрав” при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват  сушени плодове, бонбони, пари.

Споделете в:

Коментари

Топ новини

9871 са новите случаи на коронавирус
29.01.2022 11:05 42
9871 са новите случаи на коронавирус

Новите случаи на коронавирус у нас през последното денонощие са 9871, при направе...

Затопляне на времето днес
29.01.2022 08:57 27
Затопляне на времето днес

Днес над страната ще преобладава слънчево време. По-значителна облачност ще има п...

Влезе ли област Пазарджик в етап 3?
28.01.2022 18:45 343
Влезе ли област Пазарджик в етап 3?

Южен централен район мина в третия етап от Плана за борба с пандемията. Става въп...

ТМ+

Зимни музикални вечери – повод за гордост
28.01.2022 18:44 237 Култура
Зимни музикални вечери – повод за гордост

През месец декември художественият ръководител и диригент на симфоничния оркестър...

Класическата музика и Пазарджик
28.01.2022 16:50 186 Култура
Класическата музика и Пазарджик

Всяка една от фестивалните вечери е съпътствана от специална изложба, посветена н...

Митовете около цезаровото сечение
27.01.2022 16:50 313 Акценти
Митовете около цезаровото сечение

Манипулация е, че заради по-скъпа клинична пътека ражданията с операция с повече ...

Кои родители имат право на болничен заради карантинирано дете?
26.01.2022 18:12 443 Общество
Кои родители имат право на болничен заради карантинирано дете?

Родителите на деца, върнати от детска градина или ясла заради карантина, имат пра...