В Арктика октриха най-стария фосил от морски динозавър

Най-старите вкаменелости от древен морски хищник, датиращи отпреди около 250 млн. години, са открити на норвежкия арктически остров Шпицберген, съобщи Ройтерс.

Смята се, че те са останки от ихтиозавър - представител на група от морски влечуги, които просперират през епохата на динозаврите, като някои достигат до 21 метра дължина.

Според изследователите те са се натъкнали на останки от най-ранния известен ихтиозавър, който е живял приблизително 2 милиона години след измирането на около 90% от видовете на планетата през пермския период, в резултат на вулканични изригвания в Сибир.

Откритите 11 опашни прешлена показват, че животното е било дълго около 3 метра, което го прави топ хищник, пише още Ройтерс.

Подобно на китовете, които са бозайници, ихтиозаврите също са еволюирали от предци, които са ходили по сушата и са претърпели преход от суша към море.

Изследователите смятаха, че всеки ихтиозавър, живял преди 250 милиона години, е бил примитивна форма, която не се е различавала твърде от своите предшественици, живеещи на сушата. Фосилите, открити в Арктика, обаче показват, че този вид, който все още не е получил научно име, е бил доста напреднал анатомично.

Мястото, където са открити вкаменелостите, е класически арктически пейзаж с високи заснежени планини по крайбрежието на дълбок фиорд. Вкаменелостите са били намерение по протежение на речен канал, захранван от топящия се сняг, който прорязва скални слоеве, някога дъно на море.

Досега най-старият известен член на рода на ихтиозаврите беше 40-сантиметрово същество, наречено Cartorhynchus, което е живяло преди 248 милиона години в днешен Китай.

                                                                                                                                                                                         сн. Ройтерс