Астрофизикът Итън Сигел предположи какво ще бъде небето за жителите на Млечния път 10 милиарда години по-късно, след като човечеството ще е изчезнало. Ученият излага теорията си в списание „Форбс“ (Forbes).
Според изчисленията на Сигел, небето ще бъде много по-различно от днешното. Ще има много повече червени гиганти, а галактиката ни ще придобие формата на елиптично хало вместо диск. Освен това в междузвездното пространство ще има по-малко прах и газ, както и по-малко области със звездни купове.
Основна причина за тази промяна, според астрофизика, ще бъде сливането на Млечния път с галактиката Андромеда, което ще се случи след 4-7 милиарда години, както и с други близки до нашата галактики.
Ако в новата галактика се появят нови разумни същества, те няма да могат да видят нищо извън пределите на звездните струпвания дори с помощта на телескоп, защото галактиките от другите системи ще са се отдалечили твърде много от нашата.
Ускореното разширяване на Вселената, според учения, ще доведе до „видима самотност“.
Сигел издига и хипотезата, че бъдещите разумни същества от нашата галактика ще си задават вече други въпроси за Космоса. Те няма да имат доказателства за това, че Вселената се разширява, заради невидимостта на отдалечените галактики. Няма да има и представа за Големия взрив.
Астрофизикът предполага, че съществата, които вече са живели преди Големия взрив вероятно са имали съвсем различни представи за Космоса, отколкото съвременните хора.
Според общоприетата космологична концепция Вселената започва да се разширява след Големия взрив, преди който се намира в извънредно плътно и горещо състоание, наричано космогонична сингулярност. /БГНЕС, РИА-Новости
