Земетресенията са най-страшните и разрушителни природни бедствия, пред които човек е напълно беззащитен. Единственото, което може да направи, е да ги регистрира и класифицира. Съществуват много сеизмични ска̀ли, но най-популярната е скалата на Рихтер. Тя определя от 1 до 10 количеството сеизмична енергия (магнитуд), освободена при земетресение. Тази ска̀ла е разработена през 1935 г. от Чарлз Франсис Рихтер в сътрудничество с Бено Гутенберг от Калифорнийския технологичен институт. Идеята е да се създаде местна магнитудна скала, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите.
Рихтер решава с „0“ да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 км от епицентъра на земетресението.
Но това не е началото на измерването на земетресенията. Италианският вулканолог Джузепе Меркали ревизира масово използваната дотогава скала от 10 градуса Роси-Форе през 1883 г. При първо ниво няма причинени щети, а при десето разрушенията са буквално неописуеми. През 1902 г. Меркалиевата скала от десет градуса е била разширена на дванадесет градуса от италианския физик Адолфо Канкани. По-късно е била напълно преработена от геофизика Огуст Хейнрих Зиеберг и става известна като Меркали-Канкани-Зиебергова (МНС) скала.
Тази ска̀ла е била още два пъти допълвана от Хари О. Ууд и Франк Нойман и накрая от Чарлз Рихтер. Днес е позната като Модифицирана Меркалиева скала – MMI.
Друга позната ска̀ла е Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK64), създадена през 1964 г. и базираща се на степента на разрушенията на сградите. Но различната издръжливост на нови и стари сгради, както и повишените стандарти за устойчивост правят нерационално прилагането ѝ първоначалния ѝ вид. Скалата е ревизирана през 1981 – (MSK81), а през 1998 г. е заменена от Европейската макросеизмична скала (EMS).
Земетресенията се оценяват според два критерия – магнитуд /сила на природното явление/ и резултати /разрушения и жертви/.
Трусове над 4,6 са достатъчно силни, за да бъдат регистрирани от всеки сеизмограф. До 6-та степен земетресението се отчита като средно, въпреки че при определни обстоятелства може да има разрушителни последици. Средни трусове се регистрират около 800 на година, а силни – над 6-та степен – около 120.
Средно веднъж годишно се случва трус с магнитуд 8-8.9 и нанася щети на стотици километри от епицентъра. Според някои публикации в интернет най-силното земетресение, регистрирано до момента в историята, се е случило на 8 май 1908 в Япония – 10,1 и е под No 1 в класацията по магнитуд.
По материали от:
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-12540504
http://fr.wikipedia.org/wiki/Magnitude_d%27un_s%C3%A9isme
http://en.wikipedia.org/wiki/Richter_magnitude_scale
Източник: nauka.bg
